Миналата седмица в публикацията „Евентуални промени в Наредба 7 ЕЕ и Наредба 15 ОВК“ писах за промените в двете наредби, в заключение написах с какво не съм съгласен. Вчера колегата Антон Маринов изпрати, на електронната ми поща, текст в който пише за несъгласие с приложение №9 на Наредба №7. Признавам си не бях обърнал сериозно внимание на това приложение, само отчетох, че го има и че има стойности за класовете на енергопотребление  А-G, но дотам.

С позволението на Антон, публикувам неговия текст:

АНАЛИЗ на Скала на класовете на енергопотребление в сгради

Съгласно Приложение 9 към чл. 27, ал. 1, буква „к“, към Наредба 7

 

Разглеждам, най-често проектираните „жилищни сгради” изводите, които съм направил по-долу се отнасят и за останалите типове сгради.

Скалата предложена от колегите е:

ЕЕ скала жилищни сгради

Съгласно предложените промени в Наредба 7 – Изискванията и основните показатели за енергийна ефективност (Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2009 г.) се определят в този член.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Техническият показател за енергийна ефективност при проектирането на нови сгради, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти и при обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради със среднообемна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 % е специфичният годишен разход на първична енергия (kWh/m2 годишно; kWh/m3 годишно) за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2 или на един кубичен метър климатизиран обем (Vs) в m3.

Т.е. следва да се приеме, че стойностите по предложената скала по-горе се отнасят за първична енергия.

Сградата отговаря на нормативните изисквания, ако съответства на клас „В”, съгласно този член.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Съответствието с изискванията за енергийна ефективност се счита, че е изпълнено в следните случаи:

1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) най-малко на клас „B“ – за нови сгради, които са в процес на проектиране – когато стойността на показателя на сградите по чл. 4, ал. 1 съответства на клас „B“ от скалата на класовете на енергопотребление по ал. 3 и от наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ;

Това определя потребление на първична енергия в диапазона 95-190 kWh/m2.a.

Немският стандарт за „Пасивни къщи” определя една къща като такава, ако потребява първична енергия по-малко от 120 kWh/m2.a. Т.е. къща покриваща този стандарт в България би се определила като енергиен клас „В”! Само че, за да се постигне това енергопотребление при „пасивните” къщи се ползват референти стойности за коефициенти на топлопреминаване U, W/m2K съответно:

Вид ограждение

По стандарта за пасивни къщи:

По предложения за изменение в Наредба 7

Външни стени

0,15

0,28

Към подове

0,15

От 0,4 до 0,6 за различните видове, като за еркери е 0,25

Към тавани

0,1

От 0,25 до 0,3

Врати и прозорци

0,8

От 1,4 до 2

Изискванията за термомостовете съгласно стандарта за пасивност е те да не надвишават 0,01 W/m.K, а по нашият са определени в чл. 11 и варират в диапазона 0,15 до 0,75 W/m.K.

За да се постигнат тези изключително добри показатели на енергопотребление в стандарта PHPP се ползват съоръжения за вентилация с оползотворяване на отпадъчната топлина (рекуператори) с ефективност не по-ниска от 80%, като сградите се изпълняват с висока въздухоплътност n50<0,6 h-1. това се доказва със задължителен blowdoor-тест. Т.е. при този тип сгради няма неорганизиран въздухообмен, докато в нашата Наредба в чл.14 той допустим, но ограничен до 0,7 h-1. Това определя завишен разход на енергия от инфилтрация, който при пасивните липсва.

От описаните по-горе условия се вижда, че с новите изменения в Наредба 7 се изисква постигане на изключително добри показатели за разход на енергия, които няма да могат да се постигнат, ако се ползват референтните стойности заложени в наредбата.

В диапазона за потребление на първична енергия определящ енергийния клас на сградата се включва енергията за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2, съгласно цитирания по-горе чл.4 от Наредба 7.

По данни от НСИ средно месечната сметка за потребление на електроенергия на домакинствата е 43.18 лв., като в това число не влиза енергия необходима за отопление. Т.е. това е енергията потребявана за осветление и уреди. При средна цена на електроенергията за домакинствата от 0,22 лв./kWh, се получава, че ползваната от домакинствата електроенергия е средно по 200 kWh/месец или 2400 kWh/година. Това отнесено към средна жилищна площ от 70 м2 на домакинство определя разход на електроенергия от 34 kWh/m2.a. Това отговаря на 100 kWh/m2.a. – първична енергия! Т.е. само енергията потребявана от домакинствата за осветление и уреди е толкова висока, че за да се постигне общо потребление на първична енергия в рамките на цитираните по-горе стойности е необходимо за енергията ползвана за отопление, охлаждане вентилация да е по-ниско от 190–100 = 90 kWh/m2.a – първична енергия или под 30 kWh/m2.a – топлинна енергия, ако тя се доставя чрез уреди консумиращи електричество. Това ниско потребление на енергия не може да се постигне със заложените в Наредба 7 референтни стойности на коефициентите на топлопреминаване. При „пасивните” къщи се постига, но с ползване на топлоизолации с дебелини над 20 см и изключително качествени дограми.

В Наредба 7 няма точно регламентирана методика за определяне разхода на енергия от уреди и осветление. В стандарт EN ISO 13790, на който се основава наредбата е заложено число от 4 W/m2, за жилищни сгради, като за него е уточнено, че то се ползва, когато няма данни от национално ниво. Преизчисленият месечен разход на енергия през това число определя месечна сметка на домакинствата (със 70 м2 отопляема площ) за тези нужди от 45,8 лв./месец. Числото е по-високо от цитираното по-горе, но е много близко (43,18 лв./месец). Това означава, че направените изводи по-горе са реални.

ИЗВОД: За да проектираме сгради, които да покриват критерия за енергопотребление отговарящо на енергиен клас „В” съгласно предложената скала, ще се наложи да се ползват коефициенти на топлопреминаване на външните ограждения по-добри от заложените референтни стойности най-малко двойно, като дори и при тях вероятно без премахване на неконтролираният въздухообмен няма да се влиза в нормата.

 В стандарт EN ISO 13790 се определя минимална изчислителна стойност на кратност на вентилация n=0,3 h-1 за жилищни сгради без проектирана принудителна вентилационна инсталация. В нашата наредба няма регламентирана такава стойност и голяма част от колегите я изтървават от изчисленията си. Така получават по-благоприятни резултати, но те са нереални, защото без доставка на свеж въздух помещенията са негодни за обитаване от хора. Т.е. свеж въздух, ако не се доставя принудително от организирана вентилационна инсталация ще се достави или от инфилтрация от дограмата или чрез проветряване от хората обитаващи сградите и трябва да се определя енергията необходима за загряване на постъпилият свеж въздух в помещенията чрез неорганизиран въздухообмен.

 ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

  1. Да се коригират скалите за определяне енергопотреблението, така че те да отговарят на реалните нужди на различните типове сгради определени при ползване на коефициенти на топлопреминаване близки до референтните заложени в Наредбата.

  2. Да се регламентират по-точно:

  • Начина на определяне на потреблението на енергия от уреди и осветление;

  • Включването на енергийният товар от инфилтрация – неорганизирана вентилация.

  • В чл. 15 се регламентира проектиране на принудителни вентилационни инсталации да се ползват уреди за оползотворяване на топлината с ефективност не по ниска от 70%. За голяма част от вентилационните инсталации на жилищни сгради това е невъзможно, понеже те имат 2 типа принудителни вентилационни инсталации: аспиратори и вентилатори за WC. Аспираторите работят с мазни пари и при тях ползване на рекуператори е противопоказно, а за WC е икономически необосновано, понеже стойността на инсталацията е висока, а режимите на ползване на тази инсталация е с големи прекъсвания и при ниски дебити. Спестената от тях енергия е толкова, че прави ползването на рекуперация за тези помещения неизгодно.

  1. Да се представят примерни изчисления на типове сгради. Ако такива бяха направени, щеше да се види, че с предложените референти стойностите не се постигат нормативните класове за енергопотребление на сградите.

За автора: инж. Антон Маринов е проектант ОВК, живее в гр. Бургас и активно се занимава с проектиране на ОВК инсталации, енергийна ефективност и обследване на сгради. Негов е един от често използваните файлове за направа на част „Енергийна ефективност“. За този файл писах в публикацията „Файлът на Антон Маринов – предимства и недостатъци„. Също така взима дейно участие в обсъждането на важни за специалността нормативи и не на последно място участва в блога с множество съдържателни коментари.

share button