Преди няколко месеца от списание „Още за къщата” се свързаха с мен и ми предложиха да напиша публикация на тема „Най-изгодният енергиен източник за отопление”. Темата ме вълнува от доста време насам, но така и не бях започнал работа по нея, няколко месеца по-късно седнах и направих настоящото сравнение:

Сравнението е направено на база подложки на нова сграда, отговаряща на изискванията за топлосъхранение и икономия на енергия. Сградата е монолитна, топлоизолирана, прозорците са PVC дограма със стъклопакет от едно нискоемисионно и едно обикновено (бяло) стъкло. Състои се от неотопляем сутерен, под една част от сградата, под земя (без подземен етаж), два надземни жилищни етажа и скатен покрив с неотопляемо подпокривно пространство. При направените изчисления за топлинни загуби и разход на енергия не са отчетени топлинните притоци от вътрешни източници и слънчева радиация.

parter chertezh Най изгодният енергиен източник за отопление

1 етаж

etaz chertezh Най изгодният енергиен източник за отопление

2 етаж

Сградата не е реално съществуваща, начертана е от мен, а не от архитект, но са използвани елементи от реални обекти, поради което е напълно възможно да има грешки и несъответствия спрямо действащите норми.

Изчисленията са направени на база климатични данни за град София – външна изчислителна температура -16оС, отопление без прекъсване и без намаляване на температурата в помещенията. Отоплителният сезон е с продължителност октомври – април. Прието е, че отоплението се включва при температура +12оС, в реални условия отоплението от централен източник (ТЕЦ) се включва при 3 дни със средно дневна температура под 12оС и дългосрочна прогноза за ниски температури. Тъй като след началото и преди края на отоплителния има температури по-високи от 12оС са разгледани и част от часовете с температура до +14оС.

След изчисляване на топлинните загуби са разработените следните варианти за отопление на сградата:

  1. Отопление с електрически отоплителни тела
  2. Сградна отоплителна инсталация, захранвана с топлоносител от електрически котел
  3. Отопление с климатизатори в жилищни помещения и електрически отоплителни тела в бани, тоалетна и коридор
  4. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от котел на твърдо гориво
  5. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от котел на пелети
  6. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от стенен газов котел – двуконтурен конвенционален
  7. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от абонатна станция (АС)

За загряване на битова гореща вода (БГВ) е предвиден комбиниран бойлер със серпентина и ел. нагревател или се загрява директно в съответното съоръжение (газов котел или абонатна станция). Енергията за загряване на топла вода не е взета в предвид при сравнението, разглежда се само и единствено кой източник на енергия е най-евтин за отопление на сградата и съответно коя инсталация.

Във варианта с електрически отоплителни тела е предвидено, че се монтират под прозорците електрически конвектори, в бани и тоалетна са предвидени влагозащитени тела.

За отоплението с климатизатори е предвидено да се монтират инверторни сплит системи за стенен монтаж в жилищните помещения (спални и дневни) и електрически тела в бани, тоалетна и коридор.

При вариантите със сградна отоплителна инсталация се разглежда е водно-помпено отопление с топлоносител гореща вода 80/60°С от котелно (абонатана станция) в сутерена на сградата. Разпределителната тръбна мрежа за сградата е лъчева схема. Монтира се под плочата на кота ±0.00 с възходящ наклон 3/1000 и се топлоизолира с изолация от микропореста гума с дебелина 13мм. Изпълнява се от медни тръби.

На всеки етаж се монтира колекторно табло, състоящо се от колекторна кутия, месингови колектори, спирателна арматура, автоматичен обезвъздушител и дренаж.

Отоплението е с алуминиеви радиатори и стоманени лири в тоалетни и баня. Захранващите тръби между колектор и отоплително тяло са полиетиленови тръби с Al вложка, положени в гофрирана тръба и монтирани в подовата замазка. Отоплителните тела се окомплектоват с термостатен и секретен вентил, и автоматичен обезвъздушител.

Обезвъздушаването на инсталацията се извършва с автоматични обезвъздушители, монтирани в най–високата точка на разпределителната мрежа. А източването посредством спирателни вентили, монтирани в най-ниските точки.

Регулирането на газов, пелетен и електрически котел, както и на абонатана станция е автоматично.

Статията продължава в следващата публикация: „Най-изгодният енергиен източник за отопление 2″, както и в третата част: “Предимства и недостатъци на някои отоплителни инсталации и уреди„

сподели бутон

Още за четене:

  1. Отопление през новия отоплителен сезон „Топлофикация София“ обяви, че от утре (21.10.2010 г.) започва пускане на отоплението. Поради което аз реших да проверя думите на...
  2. Радиатори Дълго време се чудех има ли смисъл да пиша за радиатори и по-точно типовете радиатори, а не какво е радиатор....
  3. Опасност всички да се топлим на ток вместо на парно?!? WTF Днес (9.06.2010 г.) докато закусвах гледах БТВ и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков каза:  „Заради много по-малкото очаквано...
  4. Подово отопление Подовото отопление набира сила последните години. Всъщност подовото отопление не е лукс, но не е и нещо често срещано в...
  5. Котелно помещение В предишни теми писах за котли за твърдо гориво, нафтови и газови котли и кондензни газови котли. И тъй като...