Преди няколко месеца от списание „Още за къщата” се свързаха с мен и ми предложиха да напиша публикация на тема „Най-изгодният енергиен източник за отопление”. Темата ме вълнува от доста време насам, но така и не бях започнал работа по нея, няколко месеца по-късно седнах и направих настоящото сравнение:

Сравнението е направено на база подложки на нова сграда, отговаряща на изискванията за топлосъхранение и икономия на енергия. Сградата е монолитна, топлоизолирана, прозорците са PVC дограма със стъклопакет от едно нискоемисионно и едно обикновено (бяло) стъкло. Състои се от неотопляем сутерен, под една част от сградата, под земя (без подземен етаж), два надземни жилищни етажа и скатен покрив с неотопляемо подпокривно пространство. При направените изчисления за топлинни загуби и разход на енергия не са отчетени топлинните притоци от вътрешни източници и слънчева радиация.

1 етаж

1 етаж

2 етаж

2 етаж

Сградата не е реално съществуваща, начертана е от мен, а не от архитект, но са използвани елементи от реални обекти, поради което е напълно възможно да има грешки и несъответствия спрямо действащите норми.

Изчисленията са направени на база климатични данни за град София – външна изчислителна температура -16оС, отопление без прекъсване и без намаляване на температурата в помещенията. Отоплителният сезон е с продължителност октомври – април. Прието е, че отоплението се включва при температура +12оС, в реални условия отоплението от централен източник (ТЕЦ) се включва при 3 дни със средно дневна температура под 12оС и дългосрочна прогноза за ниски температури. Тъй като след началото и преди края на отоплителния има температури по-високи от 12оС са разгледани и част от часовете с температура до +14оС.

След изчисляване на топлинните загуби са разработените следните варианти за отопление на сградата:

  1. Отопление с електрически отоплителни тела
  2. Сградна отоплителна инсталация, захранвана с топлоносител от електрически котел
  3. Отопление с климатизатори в жилищни помещения и електрически отоплителни тела в бани, тоалетна и коридор
  4. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от котел на твърдо гориво
  5. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от котел на пелети
  6. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от стенен газов котел – двуконтурен конвенционален
  7. Сградна отоплителна инсталация, захранвана от абонатна станция (АС)

За загряване на битова гореща вода (БГВ) е предвиден комбиниран бойлер със серпентина и ел. нагревател или се загрява директно в съответното съоръжение (газов котел или абонатна станция). Енергията за загряване на топла вода не е взета в предвид при сравнението, разглежда се само и единствено кой източник на енергия е най-евтин за отопление на сградата и съответно коя инсталация.

Във варианта с електрически отоплителни тела е предвидено, че се монтират под прозорците електрически конвектори, в бани и тоалетна са предвидени влагозащитени тела.

За отоплението с климатизатори е предвидено да се монтират инверторни сплит системи за стенен монтаж в жилищните помещения (спални и дневни) и електрически тела в бани, тоалетна и коридор.

При вариантите със сградна отоплителна инсталация се разглежда е водно-помпено отопление с топлоносител гореща вода 80/60°С от котелно (абонатана станция) в сутерена на сградата. Разпределителната тръбна мрежа за сградата е лъчева схема. Монтира се под плочата на кота ±0.00 с възходящ наклон 3/1000 и се топлоизолира с изолация от микропореста гума с дебелина 13мм. Изпълнява се от медни тръби.

На всеки етаж се монтира колекторно табло, състоящо се от колекторна кутия, месингови колектори, спирателна арматура, автоматичен обезвъздушител и дренаж.

Отоплението е с алуминиеви радиатори и стоманени лири в тоалетни и баня. Захранващите тръби между колектор и отоплително тяло са полиетиленови тръби с Al вложка, положени в гофрирана тръба и монтирани в подовата замазка. Отоплителните тела се окомплектоват с термостатен и секретен вентил, и автоматичен обезвъздушител.

Обезвъздушаването на инсталацията се извършва с автоматични обезвъздушители, монтирани в най–високата точка на разпределителната мрежа. А източването посредством спирателни вентили, монтирани в най-ниските точки.

Регулирането на газов, пелетен и електрически котел, както и на абонатана станция е автоматично.

Статията продължава в следващата публикация: „Най-изгодният енергиен източник за отопление 2″, както и в третата част: „Предимства и недостатъци на някои отоплителни инсталации и уреди

бутон за социални мрежи