Преди няколко публикации писах за отопление на твърдо гориво, сега реших да напиша няколко думи за течно и газообразно. До преди няколко години масово големи сгради в райони без централно топлоснабдяване (парно) се проектираха с нафтов котел. В последствие поради голямото нарастване на цените на нефтените продукти стана по-рядко срещано.

Отопление с течно гориво – за да се отоплявате с течно гориво ви е необходимо стопанство за съхраняването му. Това стопанство най-общо се състой от резервоар, оборудван със спомагателни елементи (наливна фуния, арматура, дихател и др.) и горивна помпа която транспортира горивото от резервоара до горелката. Нарочно не написах нафтов резервоар или нафтова помпа, защото освен нафта,  може да бъде и мазут. Мазут беше масово използван преди години при отопление на оранжерии, в централното топлоснабдяване и др. големи обекти, последните години се използва все по-малко. Ако се сетите за газовата криза от началото на миналата година (2009 г.), то може би си спомняте, че част от топлофикациите започнаха да превключват на мазут. Мазутът има една особеност – необходимо е да се погрява и да се поддържа загрят, иначе се втвърдява и става неизползваем. Също така след употребата му и спирането на работа с него, горивопроводите трябва да се промият с нафта за да не остава мазут в тях. Тъй като мазутът е една от най-тежките фракции при рафинирането на нефт, той е и най-големия замърсител спрямо другите фракции.

Дизеловото гориво (нафтата) от своя страна е по-лека фракция, няма нужда от подгряване и е много по-лесно и удобно за съхранение в надземни или подземни резервоари. Калоричността на нафтата е около 10 000 ккал/кг, а на мазута около 9000 ккал/кг.

Отопление на природен газ – природният газ е около 98% метан. Основно сградите с газови котли са свързани към газопреносната мрежа, в по-редки случаи може да са захранени с бутилкова инсталация. Природният газ има калоричност около 8000 ккал/нм3.

Газовите котли е възможно да са с мощност от около 10 kW до няколко мегавата. Има голямо разнообразие от газови уреди – конвектори, лъчители, котли и бойлери за гореща вода. Има два типа котли на природна газ – конвенционални и кондензи (повече а тях в следваща публикация). Ефективността на конвенционалните е около 94%.

Тъй като при изгарянето си природният газ отделя водна пара и сравнително малко вредни емисии, това е едно от екологичните горива, и е възможно димните газове при ниски мощности на котела да се отведат директно на фасадата. Комините трябва да са газоплътни и кондензоустойчиви, поради което комините тела на котлите с по-малки мощности се изпълняват основно от термоустойчиви полимери, а на по-мощните котли от неръждаема стомана или керамика.

Котли на нафта – те започват с мощности от около 18 kW и може да достигнат до няколко MW. Има два типа стоманени и чугунени. Кой от двата типа е по-добър е по-скоро въпрос на личен избор, отколкото общопризнат факт. Ефективността и на двата типа (стоманен и чугунен) достига до около 95 %.

При съществуващи котелни на нафта е възможно чрез смяна на горелката котела да може да работи с природен газ или чрез комбинирана горелка да се избира вида на горивото.

Снимки: www.dedietrich-heating.com

бутон за социални мрежи