ОВК блог

Честито!

Очакваме още интересни статии

Откъде идва заблудата, че ако смукателна и нагнетателна вентилационни решетки са разположени близко една до друга, можело да се получи тъй нареченото „късо съединение“, т.е. пресният въздух, излизащ от нагнетателната решетка, ще влезе директно в смукателната решетка и няма да си свърши работата в помешението.
Аз мисля, че това не може да се случи, освен, ако струята от нагнетателната решетка не е с ос насочена към смукателната такава. Това, обаче, практически е нереално.Както е известно нагнетателната струя има далекобойност, т.е. притежава енергия, докато скоростния спектър около смукателен отвор затихва почти до нула само на разстояние 1 път диаметъра на отвора. Така, че аз твърдя, че ако двете решетки са даже долепени една до друга върху една стена, то нито една молекула от приточния въздух няма да направи завой от 180 градуса и да влезе в смукателната решетка. Но, уви, не мога да оборя съставителите на норми и проверяващи по инстанциите.

Коста, прав си.
Много често глупавите американци климатизират къщите си само с 1 климатик (канален), като правят занижен таван в коридора, който е централно разположен на сградата, а над вътрешните врати монтират 1 решетка, която е разделена на 2 части – смукателна и нагнетателна. Делението е само в кутията – решетката в стаята е една цяла, като от едната страна тя засмуква, а от другата подава въздух за помещението.
Аз също съм пробвал тази схема на един мой обект и стана. Работи си нормално – нагнетяваният въздух излиза със скорост от решетката към 2 m/s и достига до отсрещната стена без проблеми. Засмукването пак е със скорост 2 m/s. Няма шум в решетките.
Видях тази схема на свързване в един каталог на Toshiba. Там имаха и регулатори на дебита подаваният въздух, които се управляваха от стаен термостат. Утрепах се да търся такива регулатори в България, но не намерих някой да ги внася… Преди време се внасяха от Total Air (Trane), сега ATC ги имат в каталога си, но за да ги внесат им трябва поръчка за поне 10 бр.

Да, аз мисля, че битуват много заблуди при проектиране на организацията на въздухообмена на помещенията при вентилация. Ето още един пример. Всички проектираме смукателна вентилационна система на подземните гаражи чрез дълги въздуховоди и решетки в горна и долна зона (50/50%). Пък се и чудим как да заобикаляме гредите по тавана. Но, аз мисля, че е много по-важно да се организира постъпването на чист въздух, отколкото засмукването. Какво имам предвид. Според Закона на Паскал, когато започнем да засмукваме от една точка от помещението, то подналягането възниква мигновено и еднакво по стойност във целия обем. Т.е. в която и точка на помещението да пробием отвор, през него ще нахлуе външен въздух вследствие на подналягането. Ако пробием два еднакви отвора, но на различно разстояние от смукателния отвор, то през тях ще нахлуе едно и също количество /дебит/ въздух. И то , забележете, нахлуващият въздух си има струя с далекобойност, за разлика от смукателния спектър, както писах преди. Е, тогава за какво са ни дългите въздуховоди със спусъци съм пода? Достатъчно е да засмукваме от една единствена точка и да се погрижим за организацията на приточния въздух, може пак с въздуховоди, но много по малко, заради далекобойността на въздушните струи. Още повече, че в тези гаражи няма дълготрайно пребиваване на хора и можем да си позволим по-високи скорости на струите. А това за тежките газове, които се утаяват долу, го мисля за архаизъм. Много добре знаем, че винаги има вертикални конвективни струи /примерно от топлите двигатели на колите и др./ и хоризонтални въздушни потоци от движението на колите, които увличат тези „тежки“ газове нагоре и ги хомогенизират с въздуха. Изобщо, мисленето, че където има емисии на вредни вещества, трябва да ги „изсмучем“, за мен е първосигнално и несъстоятелно. Ние трябва да ги разредим с чист въздух, а не да ги изсмукваме, освен когато се касае за местна вентилация, но случая с гаражите изобщо не е такъв.

Да, вярно, аз съм си нещо като „еретик“, но все пак споделям мнения и чакам да ме оборят
Все пак поровете се в мрежата за така наречената „импулсна вентилация“ или Car Park Ventilation. Интересно е!

Ами ти сам го казваш – до въздуховода или шахтата – т.е. единствено число – т.е.една точка от която се отвежда вътрешния въздух до външната среда – дори тази шахта да работи на естествен температурен напор, това също си е „засмукване“!
Добре, може точката на засмукване да не е една, може да са две или повече, но във всички случаи много по-малко от това, което практикуваме – едва ли не на всяка кола по една решетка горе и долу.
Признавам, че не съм още разучил новите противопожарни норми, които изискват някаква ненормално голяма кратност. Но! Тази противопожарна кратност може да се осъществи ОТДЕЛНО от вентилацията за въглероден окис, защото: 1. Къде пише, че вентилацията за отдимяване и тази за разреждане на СО трябва да е една и съща? 2. Противопожарната вентилация допуска изхвърляне на вредностите директно на терена /виж чл.541 от старите ПСТН, не знам за новите/, защото е аварийна и работи само при пожар, докато тази за СО трябва да изхвърля над покрива. Т.е.можем да минем без въздуховоди, защото къде пише, че за осъществяване на противопожарната кратност се иска някакво равномерно изсмукване от обема а помещението? Достатъчна е една точка на изсмукване и няколко добре подбрани точки на постъпване на чист въздух, било вследствие на подналягането, било с нагнетяване с вентилатори. При по-малки гаражи може и без Jet вентилатори.
Пожарникарите ще ме анатемосат , защото хич не обичат новостите и разваляне на спокойствието им, защото трябва да мислят. Давам пример:
Стари ПСТН чл.22 ал.1 е повторена /пренесена/ буквално в новите чл.24 ал.1. Т.е. когато противопожарното преддверие е предвидено за създаване на незадимими стълбища във високите сгради, излиза, че нон-стоп сто години трябва да има в тях повишено налягане от 20 Ра – има, няма пожар, защото пише „постоянно“!?!?! Смяташ ли го за нормално? Ако става въпрос за производствени помещения – да, там нещата са други, но за жилищна или офисна висока сграда?

Парадокс!
Преди години работих във фирма за топлинно счетоводство. Това беше в началния период на въвеждане на тази дейност. След година и нещо, разбрах, че това не е дейност за уважаващ себе си инженер по топлотехника и напуснах.
Но в онова време се натъкнах на следния парадокс:
Радиаторният разпределител усеща температурата на радиатора в точката, в която се допира неговия осезател /датчик/ и интегрира в себе си тази температура за изчислителния период. Т.е. колкото е по висока температурата, толкова повече енергия е консумирал радиаторът. Обаче, какво става, когато температурата на въздуха в помещението се понижи /примерно се отвори прозорецът /? Средната температурна разлика между радиатора и въздуха в помещението се увеличава. Следователно радиаторът започва да отдава повече енергия, както всички ОВК проектанти знаем. Но, понеже температурата на входящия топлоносител в радиатора не се променя, увеличаването на топлоотдаването е за сметка на понижаване на температурата на изходящия от радиатора топлоносител т.е. средната температура на радиатора се понижава, а следователно и температурата на точката на осезателя също. И се получава парадоксът, че радиаторът харчи повече, а разпределителят отчита по-малко енергия!?!? Някой може да ми възрази, че понижаването на температурата с отваряне на прозорец не е типично явление, но, умишлено или не, е практически напълно възможно. И така, ако някой си забрави отворен прозореца през зимата, ще плаща по-малко, като разликата ще му я плащат съседите.