ОВК блог

Винаги работя със запас при изчисляване на отоплителната мощност, при избора на отоплителните тела и при тръбната мрежа. Параметрите на топлоносителя по каталог за даден котел са едни, а при експлоатация температурата на топлоносителя, която се поддържа от собствениците е друга. Вярно е, че изчисленията са направени при максимално ниски зимни температури за дадения район.

Не мисля, че има прав и крив във вашият спор.
1. За избора на радиатори аз закръглям до цяло число нагоре, когато подбирам глидерите. Запаса варира межди 5 и 10%. Понякога обаче ги преоразмерявам много, ако гоня кондензен режим на работа или очаквам къщата да се отоплява с прекъсване. Ако обаче се монтират термо-глави, очакваната консумация от тези радиатори е, толкова колкото е изчислителната, независимо от броя на глидерите.
2. Тръбната мрежа я оразмерявам по мощността на радиаторите за изчислителния му топлинен режим на нормално ползване. Така си гарантирам, че радиатора ще даде, толкова колкото му е мощността, като разчитам, че при постигане на желаната вътрешна температура той ще намали мощността си. Така котела би трябвало да се справи без преоразмеряване (по радиатори), а е достатъчно той да покрива сумата от потребните топлини при зимни изчислителни условия.
3. Все пак за котела освен сумата на потребните топлини слагам запас за БГВ, но не прекалявам. Често сумата от мощността на радиаторите е по-голяма от мощността на котела ми. Съгласно Наредба 15 имам право на известен процент „незадоволеност” за различните класове на качество на обитаемата среда – варира от 6 до 15%.
4. Помпата я оразмерявам по котела. Няма нужда да е по радиатори. С електронните помпи нещата сами се балансират. Тя в началото може да тръгне с по-голяма мощност, като при затопляне на помещенията и след притваряне на радиаторни вентили тя сама ще намали оборотите си. За да харчи по-малко и стандартната помпа може да се наложи да се регулира с вентил. Трябва при котел работещ на 100% (90/70°) и отворени всички радиаторни вентили dT=20°. Ако е по-малко с крана се притваря. Електронната помпа се регулира по пад на налягане, като го подържа постоянен и може да се настройва на толкова, колкото ти трябва.
Все пак, ако къщата, която ще отоплявате ще ползва отоплителната инсталация с прекъсване, необходимо е котела и радиаторите да се преоразмерят. Това преоразмеряване зависи от инертността на сградата. Обикновено 10-15% са достатъчни. Като се има в предвид допустимата неосигуреност на инсталациите, която пак е в този диапазон излиза, че ако котела е подбран по потребни топлини за зимни изчислителни условия той покрива с допустимата неосигуреност и този режим на ползване (отопление с прекъсване). БГВ-то може да вдигне малко мощността му, но не чак с 30% което често много колеги залагат. Излишно чак толкова да се прекалява със запаса. Като се има в предвид, че за всички изчисления ние слагаме някакво запасяване, често се получава натрупване на запаси което е направо излишно. Примерно, когато изчислявам потребни топлини аз умишлено залагам малко по-лоши коефициенти U на дограмите. В тези изчисления не се включват топлините от вътрешни топлинни източници. Полученият резултат за потребна топлина за помещението също го закръглям на кратно на 10 число. Инфилтрацията, която се добавя към топлинния товар е висока. Новите дограми са добре уплътнени е те не допускат кратност по-голяма от 0.5, когато са затворни, а софтуера, който ползвам ( на Щраков) често ми слага минимална кратност по-висока от това число.
При избор на чилър за охлаждане на голяма сграда, го оразмерявам по сумата от охладителната мощност по часове за всички помещения. Ако се сумират максималните мощности за помещенията презапасяването е над 15%, ако се оразмерява и по конвекторите ще има запас от още 15-20% и сумата от тези запаси надхвърля 30%! Много е за толкова скъпо съоръжение.

„Инфилтрацията, която се добавя към топлинния товар е висока. Новите дограми са добре уплътнени е те не допускат кратност по-голяма от 0.5, когато са затворни, а софтуера, който ползвам ( на Щраков) често ми слага минимална кратност по-висока от това число.“
Искам да коментирам този цитат от коментара на Антон.
Кратността не се определя от плътността на дограмата, а от необходимия вентилационен дебит по санитарни съображения /нормативни изисквания/. Т.е. предполага се, че обитателите периодично отварят своите „много плътни прозорци“ и след това „изгубената“ топлинна енергия трябва да се наваксва от резерва на отоплителното тяло за сравнителна кратко време. Както е известно, минималната нормативна кратност /Наредба 15/ примерно за жилищно помещение е 0,5 h-1 и би трябвало с нея да се определя топлинния товар от вентилация /инфилтрация/.Естествено, ако дограмата не е съвременна е възможно да се получи и кратност по-голяма от санитарно необходимата.
Аз също работя със софтуера на Щраков и мисля, че в него се дава свобода за задаване на кратността от потребителя.

Коста, в софтуера на „Щраков” в меню „Помещения” имаш клетка „минимална кратност на въздухообмена”. От там можеш да го променяш, но ако вземеш стойност под санитарния минимум, автоматично се взема пак нейната стойност. Относно минимална кратност от 0,5 за жилищни помещения и аз гледам да ползвам тази стойност, но понякога и тя е висока (случва се и да е ниска, разбира се). Много зависи от обема на помещението и броя на хората, които са в стаята. За 1 човек са достатъчни по 14,4 m?/h (пак съгласно Наредба 15). Примерно, ако една спалня е с площ 20 квадрата и обем 55 кубика в нея спят 2 човека по кратност и трябват 27,5 m?/h, а по брой хора 28,4 m?/h – нещата са горе долу балансирани, но ако говорим за по-големи помещения с по-малък брой на хората на 1 кв.м. ситуацията не е такава. Примерно магазините от рода на Метро, принудителната им вентилация осигурява кратност 0,3, а с инфитрация няма как да влезе толкова много въздух. За такива големи помещения този софтуер дава много голям запас при изчисляване на потребната топлина. Особено като се има в предвид, че когато проектираме вентилацията ние покриваме загубите на топлина от нея, но те са влезли и в резултата на потребна топлина за отопление на помещението и така се получава двойно запасяване.
При пасивните къщи се гони абсолютна плътност. Там свежият въздух се доставя само принудително и не се прави неорганизирана вентилация с отваряне на прозорци. За да получи една пасивна сграда сертификат се прави „Blower door” тест, с който се проверява плътността и. Със софтуера на Щраков трябва да си вадиш на ръка енергията необходима за вентилация от крайните резултати, за да не получиш натрупване на запас за такива къщи.

Пропуснах да спомена, че софтуера на Щраков действително дава свобода да си определяш кратността на вентилация, но ограничена. При него няма вариант потребната топлина за вентилация да се получи 0, но пък изписва отделно колко топлина се губи от топлопреминаване и колко от вентилация. Ако се внимава кой резултат ще вземеш той си върши работа и може да се избегне грешката от презапасяване.

Току що пробвах като въведох кратност 0 в общите данни за обекта и 0 кратност в меню помещение и получих загуби за вентилация 0 W.
След това въведох кратност 0,05 в меню помещение и получих загуби точно за такава кратност!
Доколкото си спомням, програмата взима по-голямата от двете стойности- в общите данни за сградата и индивидуалната за помещението.
Между другото, ако ви интересува има ново ъпдейтване от автора от преди окоро два-три дни, което дава възможност за печат на английски език

Коста, сигурно за това помещение, в което си успял да получиш 0 за вентилация нямаш въведена бройка хора. Както и да е за малки помещения проблема е незабележим. Пробвай да въведеш нещо по-голямо. Цех, работилница, склад, магазин и т.н.
Мерси за информацията за ъпдейта! Точно сега ме карат да си превеждам 1 проект изцяло на английски. Записката и чертежите ги оправих, но трябва да представя изчисленият и ЕЕ също на английски :-(. Този ъпдейт ще ми спести част от работата. Голям зор ще видя с частта ЕЕ.

Коста, утрепах се да го търся този ъпредйт за английския. Нищо не видях за разпечатване на английски? Да не би да е само за частта ЕЕ? На мен ми трябва за потребните топлина и студ. ЕЕ-то си го правя на моите файлове.

Не! Само за топлинните загуби е! За съжаление за охладителен товар няма на английски.

Колеги,
изпаднах в спор с колежка, относно зимната изчислителна температура за гр. София, при изчисляване на отоплителния товар на жилищна сграда, района на Камбаните, София. Според мен, трябва да се изчислява за минус 16оС, а според нея, за -12оС, защото това не било болница или детска градина. Нейният шеф, архитекта на проекта, даже заяви, че надзорната фирма е обявила, че моето решение за минус 16оС не е по нормативите.
Няма да споменавам имената на проектантите,за сега.