ОВК блог

Искрени адмирации към автора за изчерпателната статия!
В този ред на мисли – един интересен факт:
Когато говорим за аспиратори за битови нужди (за в къщи) много производители спекулират с техническите данни и обявяват дебита при нулев напор – тоест ако след аспиратора няма никакво съпротивление от шлаух, дъги, ъгли, розетки, шахти… А на практика такива елементи винаги има.
Затова е създаден европейски стандарт – EN 61591, според който дебита се дава за определен напор.
Ето два пример:
– тук е даден само дебит: http://www.teka-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=815&Itemid=87
– тук е даден дебит съгласно EN 61591 (тоест при определен напор, респ. съпротивление): http://www.bosch-home.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5/%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/DWB06D651.html?source=browse

Така на пръв поглед „по-мощен“ аспиратор може да се окаже по-слабо засмукващ на практика.

Съгласно Наредба 05/15 за проектиране на ОВК инсталации чл.333 ал.3 дебитът на изсмукания въздух от местен смукател, работещ над източник на топлина (т.е. и при професионална кухня), трябва да бъде с 15 до 20% по-голям от дебита на конвективния поток над източника. Т.е. само тези 15-20% се засмукват от помещението. Останалият дебит на изсмукване е за сметка на разширението на въздуха при загряването му от източника (увеличаване на обема и намаляване на плътността) и той не участва в кратността на въздухообмен на помещението. За изчисляване на дебита на ковективния поток аз ползвам методиката дадена в том 3 т.7.1. на Справочника по ОВК на проф.Стамов 1993 г. Естествено, дебитът на този конвективен поток е променлив, защото зависи от температурната разлика между повърхността на източника (примерно готварска печка) и въздуха в помещението. От това следва, че дебитите на смукателната и компенсиращата нагнетателна инсталации също следва да бъдат променливи в зависимост от степента на нагряване на топлоизточника от напълно студен до максимално топъл, респективно от дебита на конвективния поток. Мисля, че е много важно дебитите на тези инсталации да се променят в синхрон, защото в противен случай може в даден момент да се получи свръхналягане в помещението на кухнята, което е недопустимо! Бихте ли коментирали това?

Коста,
Ще ти кажа как аз смятам нещата.
Първо, смукателна инсталация в затворено помещение не работи, ако не предвидиш някакво компенсиране със свеж въздух. Обикновено аз предвиждам компенсиране на около 50% с принудителна нагнетателна, като често част от въздуха подавам през нагнетателни решетки монтиран на челото на кухненският смукателен чадър. Останалият въздух постъпва от търговската зала през шублери или по друг начин, но задължително проверявам дали има възможност той да дойде и с каква скорост трябва да премине през шублера или врата (ако идва от такава). Има ограничение, което е 0,3 m/s (не помня кой член от Наредба 05/15 и не ми се рови да го търся).
Дебита на смукателната инсталация го определям, след като изчисля:
– Еквивалентният диаметър на топлинната струя;
– Скоростта на конвективната струя по оста за височината на чадъра;
– Препоръчителната скорост на засмукване в равнината на чадъра;
Тези 3 параметъра обикновено ми определят много висок дебит! От опит съм видял, че е достатъчно да се спази чл. 333 ал.1 съгласно, който се приема скорост на засмукване не по-малка от 1 m/s за равнината на смукателният отвор на чадъра. Примерно за чадър 1400/700 нормативният дебит е 1764 m?/h (закръглям нагоре и приемам 1800 m?/h).
Не съм съгласен с теб, че това което се засмуква от помещението е само разликата 15 до 20% по-голям от дебита на конвективния поток над източника. Дори и да определиш нисък дебит на конвективната струя и я завишиш с 15% това не означава, че вадиш само тези 15%, пълните 115% от дебита на струята.
Пиши и ти какви стойности получаваш за чадър 1400/700 мм. с примерно 9 kW уреди под него и 50% коефициент на натоварване – височина на чадъра над уредите 100 cm.
По формулите от каталога на Стамов аз получавам, че трябват над 4800 m?/h, но карам по чл.333 ал.1 и приемам 1800 m?/h. Нямал съм грижи на практика.

Здрасти Владо,
Прав си, че начини за изчисляване има много, но точно по кратност нещо не ми се връзва – няма логика. Ако помещението е малко може да получиш нисък дебит и тогава чадъра не успява да „дръпне” парите. Те се „пълнят” в него (от горе на долу) достигат до долния ръб и излизат от страни по периферията му. Средната кратност, която получавам за топли кухни ми се получава от 25 до 40, когато смятам чадъра по описаният по-горе метод (този с 1 м/с в равнината на чадъра).
Проектирал съм мноооогоооо кухни, сигурно са над 100. Поне 20% от тях съм ги гледал после как работят. Допускал съм грешки (като млад проектант) и съм се учил от тях. Поне двойно повече са кухните, които не съм проектирал аз, но съм ходил да видя защо не работят като хората… Проблемите са били най-различни: грешно подбрани вентилатори, обърнати или липсващи фази на вентилаторите, малки сечения на въздуховодите и т.н. Поне на 4-5 кухни са се палили въздуховодите (стават сини и от комина излиза пламък като от ракетен двигател), понеже са махали филтрите на чадърите.
Действително по формулите на Стамов се получават високи дебити и аз не карам по тях. Преди да влезе в сила Наредба 15, карах с норма – скорост в равнината на чадъра 0,7-0,8 м/с. Каза ми я един стар проектант и я потвърдиха от първата фирма в Бургас, която започна да произвежда кухненски чадъри (тогава още нямаше Тангра и Атаро-Клима). Ставаше – инсталациите работеха. Сега в наредбата нормата е по-висока и я спазвам. Естествено е, че пак ще работят.
Кратност над 50 съм получавал и нямаше как да я намаля! Случи се в един цех за обработка на птиче месо. Там имах помещение отделено само за чадърите, като те бяха с дължина към 6 метра и под тях плътно бяха подредени скари. Габарита на помещението беше 650/300 – цялата една стена беше заета с чадъри. 5-6 човека едновременно по цял ден пекат бутчета и филета на тези скари – горките. Ако не дърпам поне с 0,7 м/с от равнината на чадърите, помещението се задимяваше. Аз дърпах и не се задимяваше, но скоростта на въздуха, в зоната в която работеха хората беше висока над 0,4 м/с, да не говорим и за това, че се получаваха течения. Резултатът е, че работниците постоянно се оплакваха от схващане на врата, настинки и т.н. В случая това е проектантска грешка, но не моя. Аз няма как да оправя нещата, грешката е на технолога – досвидяло му се е мястото, трябваше да ги сложи в по-голямо помещение. Пооправих нещата, като направих прецизна регулация на температурата на подаваният свеж въздух. Така (бачкерите) си я настройваха на такава, че да настиват по-малко. Познай на колко я настройват, ако можеш – стойността е странна на пръв поглед. Това не е правилно техническо решение, но в случая беше единственото възможно. Пропуснах да спомена, че този проект не беше мой, а ходих да гледам какво не му е на ред.

Здлавейте колеги.
Това което казвате е само 10 % от истината за проектиране на вентилационни системи.
За справка можете да намерите материали на Валентин Андерсен от бившия институт по Охрана на труда на ул.Нестеров 15 и на проф. Стефанов от МГУ.
Нещо куцате с депресиите , разпределението, душирането и мн. др.

Може би Жоро има предвид не любимия си автор на детски приказки Ханс Кристиян Андерсен, а инж.Валентин Карлсон (моите уважения!) – инженер с дългогодишен голям опит в областта Промишлена вентилация в Института по охрана на труда, но
не на бившата улица Нестеров, а на бившия булевард Димитър НесторОв – сега Иван Евстратиев Гешов 🙂

Трябва да уточним чисто терминологически неясноти или неправилни употреби.
Процесът „абсорбция“ е между газ и течност. Абсорбер е химическият апарат. Съответно е налице неправилно съставена, преведена и използвана чуждица – абсорбатор.
Така както е описан рециркулационният процес, същият е АДСОРБЦИЯ, процес между газ и твърдо тяло. Апаратът е АДСОРБЕР, не съм чувал за АДСОРБАТОР.

Вероятно терминът е навлязъл през френския език покрай кулинарията, а не през техническия немски. Съвсем наскоро срещнах по подобен скалъпен термин – ДЕКОМПРЕСАТОРНА КАМЕРА, вместо декомпресионна.
Друг е въпросът, че терминът е навлязъл преди 50-на години и е придобил популярност. Но фактически технически необразованият българин, по-специално жените, все пак те се интересуват от този уред повече, не прави никаква разлика и нарича и двата вида – адсорбатори.

Някой знае ли на какво е базирана глава 7.1 от ОВК 3-та част?

Според справочника, към който се реферира ASHRAE за проектирането на такъв тип системи – ACGIH Industrial Ventilation Manual – дебитът на въздуха през чадъра е сравнително по-голям..

Чадър със дължина 1400мм и широчина 700мм има сечение 0,98m?x3600= 3528m?/h